Откритие и събиране

Изследователи събраха дигитално два фрагмента от 2300-годишна ленена обвивка за мумия, покрита с йероглифи от древно египетската „Книга на мъртвите”. Фрагментите, първоначално от един свитък, са били разпръснати в музеи по целия свят.

Служители в Научноизследователския институт „Гети” (Getty Research Institute – GRI) в Лос Анджелис, Калифорния разпознаха, че част от техните колекции идеално пасва на фрагмент от Университета на Кентърбъри (University of Canterbury – UC) в Нова Зеландия, след като видяха снимки на дигитализирания фрагмент, съхраняван в Музея на класически антики „Тийс” (Teece Museum of Classical Antiquities).

Значение на „Книга на мъртвите”

„Книга на мъртвите”, която е сборник от погребални текстове, се е смятала, че направлява починалите през задгробния живот. Съдържала е заклинания, молитви и илюстрации, описващи пътуването и предизвикателствата, с които се е сблъсквала душата в подземния свят.

Произход на фрагментите

Събраните фрагменти са били част от превръзки, някога увити около мъж на име Петозирис. Фрагменти от ленената обвивка са разпръснати в музеи и частни колекции по целия свят.

Фрагментът от UC произхожда от колекцията на Чарлз Огъстъс Мъри, британски генерален консул в Египет от 1846 до 1853 г. По-късно става собственост на британския служител сър Томас Филипс. Университетът придобива плата на търг на Sotheby’s в Лондон през 1972 г.

Древно египетски погребални практики

Древните египтяни са вярвали, че починалите се нуждаят от материални притежания в пътуването си към и в задгробния живот. Изкуството в пирамидите и гробниците изобразява сцени на приношения, провизии, слуги и други принадлежности, необходими за задгробния живот.

Еволюция на погребалните текстове

Древните египетски погребални текстове за първи път се появяват по стените на гробниците по време на периода на Старото царство (около 2613 – 2181 г. пр.н.е.). Първоначално само кралските особи в древния некропол Саккара са можели да имат така наречените „Текстове на пирамидите”, изписани в техните гробници.

С времето погребалните обичаи се променят и версии на „Текстове на саркофазите” – по-късна адаптация на „Текстове на пирамидите“ – се появяват върху саркофазите на хора от по-нисш произход. През периода на Новото царство (приблизително 1539 – 1075 г. пр.н.е.), „Книга на мъртвите” става достъпна за всички, които могат да си позволят да закупят копие.

Надежда за повече прозрения

Учените се надяват, че наскоро съединените фрагменти ще разкрият повече информация за древните египетски погребални практики. „Историята, подобно на савана, се събира бавно парче по парче”, казва Тери Елдер, куратор в Музея „Тийс”.

Дигиталното обединяване на тези фрагменти предоставя на изследователите ценна възможност да изучават по-подробно „Книга на мъртвите” и да получат прозрения в погребалните обичаи и вярвания на древноегипетското общество.

Мистерията на Серабит ел-Хадим

На отдалечения Синайски полуостров, на продухвано от вятъра плато, наречено Серабит ел-Хадим, се крие парадокс с исторически мащаби. Преди повече от 4000 години, по стените на древна мина, една загадъчна група хора е гравирала първите опити за революционна концепция: азбуката.

Йероглифите и раждането на една идея

Векове преди Моисей да скита из Синай, египетски експедиции са се осмелявали в този богат на минерали регион в търсене на тюркоаз. В сърцето на тази дейност е имало храм, посветен на богинята Хатор, чиито стени са били украсени със сложни йероглифи.

Сред тези йероглифи група ханаански миньори, привлечени от доходните находища на тюркоаз, са станали свидетели на силата на писмената комуникация. Вдъхновени от пиктографските символи, те започнали да ги трансформират в по-проста и по-универсална система, която можела да представя звуците на техния собствен език.

Ханаанските миньори: невъзпятите изобретатели

Традиционно учените са смятали, че азбуката е създадена от високообразовани писари. Въпреки това, скорошни изследвания на египтоложката Орли Голдвасер оспорват тази представа. Тя предполага, че всъщност неграмотни ханаански миньори, неспособни да разшифроват йероглифите, са направили този революционен пробив.

Религиозен ритуал и стремеж към комуникация

След един ден на труд ханаанските миньори се събирали в храмовия комплекс на Хатор. Ставайки свидетели на религиозните ритуали и на безбройните йероглифи, използвани за почитане на богинята, те били вдъхновени да създадат свои собствени писмени молитви.

Без ограниченията на формалното образование те измислили азбука, която била практична, ефективна и достъпна за всички. Тази азбука, произлизаща от техния собствен семитски език, в крайна сметка щяла да се превърне в основата на нашите съвременни писмени системи.

Разпространението на азбуката

Векове наред азбуката остава ограничена до културната периферия на Средиземноморието, появявайки се само върху предмети като ками и керамика. Около 1200 г. пр.н.е. обаче, след политическите катаклизми от края на бронзовата епоха, азбуката започва да процъфтява.

С възхода на по-малките градски държави в Ханаан, семитските азбуки, произлизащи от мините в Синай, придобиват широка употреба. Ханаанските търговци са разпространявали азбуката заедно със своите стоки, разнасяйки я от Турция до Испания.

Финикийското наследство

С течение на времето ханаанската азбука се развива във финикийска, която става основа за гръцката и римската азбука. Тези азбуки, от своя страна, дават началото на повечето от използваните днес по света писмености.

Парадоксът на грамотността и неграмотността

Изобретяването на азбуката от неграмотни ханаански миньори представлява очарователен парадокс. Едно от най-дълбоките интелектуални творения на цивилизацията е произлязло не от образовани елити, а от работници, които обикновено са били изключени от света на писаното слово.

Трайната сила на пиктограмите

Голдвасер твърди, че тясната връзка между пиктограмите и текста остава очевидна дори в съвременната ни епоха. Използването на емотикони в дигиталната комуникация показва нашата продължаваща зависимост от визуалните символи за предаване на смисъл. Точно както ханаанските миньори са черпили вдъхновение от йероглифите, така и ние се стремим да включим образи в нашия писмен език.

Наследството на азбуката

Азбуката е революционизирала човешката комуникация и разпространението на знания. От древните египтяни до съвременния свят тя ни е позволила да записваме нашата история, да споделяме нашите идеи и да се свързваме през огромни разстояния.

Изобретяването на азбуката, родено от парадокс на грамотност и неграмотност, е доказателство за способността на човешкия дух да бъде иновативен и да надхвърля ограниченията на своето време. Нейното трайно наследство продължава да оформя нашия свят днес.